Отиде си
Вървеше тя,по хълма сама..
Нямаше го него,
беше си замихал принца на нейната мечта.
Туптеше сърцето й бавно,сякаш щеше да спре..
умираше тя,умираше и влюбеното й сърце.
Беше там,накрая на света,
с шепа цветя и мъка в душа,
нямаше го него,беше си заминал принца на нейната мечта.
Падна от хълма с дума на уста:'' Отивам при него..''-казваше тя.
Погълна я морето,спря да тупти сърцето..
Нямаше мъка,тъга,отиваше при него тя,
при принца на свойта мечта!
Сватбата
По каменна пътека,
окъпана с цветя,
вървяха те двама,
ръка за ръка.
Тя стъпваше бавно,
напред към олтара,
сякаш от диаманти,
развяваше й се воала.
Застанаха влюбени двама,
под синьото небе,
любовта им беше голяма,
размениха си те-сърце за сърце!
Изрекоха думите свещени,
още ръце за ръце,
за съпруг и съпруга обявени,
под небето-целунаха се те!
Приятел
Когато тъжен си,нещастен,
и сърцето ти скърби,
мислиш си че няма край,
искаш писакът в душата ти да замълчи!
Животът ти се струва мрачен,
сякаш няма светлина,
всеки миг е бавен и провлачен,
не виждаш нищо,няма красота!
Ала ще отмине тъгата,
тъгата на твоя живот мизерен,
няма да е вътре самотата,
защото той ще е там-приятелят верен!
Той ръката си ще подаде,
и от тъгата ще те утърве,
той сърцето ти ще спаси,
като Ангел Небесен ще те възкреси!
Звездица
Единствена там,на небето,
изпълваш всичко със светлина,
топлиш на всеки сърцето,
това си ти,моята звезда!
Като диамант блестиш,
Ах,ти моя звездице,
На небосвода само ти трептиш,
царице моя,царице!
Кагато аз към тебе гледам,
ти увереност ми вдъхваш,
повярвай,на всякъде тебе ще следвам,
твевога всякаква,от плещите ми смъкваш!
Ще бъдеш там винаги,нали?
Сърцето ми да пазиш.
Да ме предпазваш от всякакви беди,
душата ми цяла да запазиш!
Без име
В голямата,бална зала,
направена от злато,
танцуваше в рокля бяла,
момиче богато.
На сцената сама,
танцуваше тя,
очакваше него,
очакваше той да мине през златната врата.
На бял кон да дойде,
и да я целуне страстно,
ала загубен е той нейде,
тя никога не ще види лицето му прекрасно!
Стече се сълза,даже две
неговата смърт й тежеше,
нямаше ги топлите му ръца,
девойката едвам на нозете си стоеше!
Затича се тя,към дилбините на двореца,
със сълзи в очите и нож в ръка,
отмъкна й сърцето,крадеца,
и сега разбито е то - викаше я,викаше я смъртта!
Индекс 
Заглавие: Моите стихове 
Сря Май 06, 2009 3:32 am
момиче мега яки са! Продължавай в същия дух! Найстина са страхотни! Много ми харесват "Отиде си" и "Сватбата" (: Супер ,супер! :shock: 
Продължавай така!
