Моите стихове...

Сама
Самотата в мен прелива,
изпълва ме до край.
Вървя сама по пътечката красива,
усещам този зноен рай.
"Сама!Сама!Сама!..."
сякаш припяват ми шумолящите листа.
"Сама!Сама!Сама!..."
приглася им буйната река.



Любов

Любов. Що е то?
Любовта, тя е най-святото
на таз пуста студена земя.

***

Помита тя света ти, изведнъж.
Лее се в душата ти като огнен дъжд.
Изпепелява всяко чувство в теб.

***

Завзема те до край,
а след тоз чуден рай,
оставя те, таз магия нереална,
празен, сам и наранен!



Съдници нечестни


Гледат я тез черни кат въглени очи,
изкрящи, диви и неумолими.
Пронизват те душата нежна, крехка.
Осъждат я без жал.
Не питат: „Виновна ли си? Невинна?“
Гледат я с леден плам,
забиват хиляди стрели в таз душа млада, сънлива.
Убиват я!




„Обичай ме и в смъртта“

Косите вятъра заплита,
очите насълзява,
усмивката изсъхва.
Ръцете нежни, бели, протягат се в мрака,
търсят любовта, надеждата, нежността.
Но прегръщат те само смъртта, безнадежността, грубостта.

***

Полита крехката жена от високата скала.
Отваря се широко пастта на бурната водна тъма.
Поглъща тя младата жена.

***

Но запомни таз тъма
вик тъжен, свят завет...
“Обичай ме и в смъртта!”
Изкрещя.




Желание

Приглушена светлина.
Любовно напрежение струи...
Въздишки на желание,
въздишки плахи, нежни...
Червен копринен ореол.
Очи влажни.
Устни жадни.
Бедра албаносови.
Ръце тънки-треперещи, търсещи.
Желание в таз грешница кат огън буен неспирен пламти.