Глава първа – В търсене
Стоях на верандата и разлиствах снимките и биграфиите на хилядите подали документи да ми бъдат партньори.Мислех ,че ще са много малко ,но явно се случи обратното.
Още един загубен час ,които можех да използвам за почивка.
Трудно е да си спортист.Ставаш в 5 сутринта и си лягаш в 7 вечерта.Цял ден тренировки.
Намерих някакви сили да продължа с преглеждането на кандидати.
Погледът ми се спря на кандидат ,които не си беше публикувал снимка ,но описваше това да си фигурист като „изкуство”.Заинтригува ме,признавам си.
Трепнах.Зад мен се чу почукване по прозорец.Там стоеше Джейсън с патерица.
Повдигнах се от стола и оставих листът на масичката.Отворих вратата и подадох ръка на Джейк.
-Хей,как върви? – попита Джейк ,а в гласът му се долавяше безпокойство.
-Добре,благодаря ти.Виждам ,че нещо те тревожи и със сигурност идването ти не е напразно.
Джейк хвърляше погледи към листите оставени на масата.Дали не идваше да разгледа конкурентите си?”Конкуренти” ли казах?!?
-Ами,всъщност баща ти ме доведе.Иска да прегледаме кандидатите.Много важно е да си намериш партньор.Разбери,аз никога повече няма да бъде професионален състезател.Има и още нещо..Всъщност се отнася за нас – гласът му стана тих.
-Виж,разбрахме се по този въпрос.Имената ни са свързани само професионално и приятелски.Просто е свършено.Не чувствам нищо към теб.Можем да бъдем само приятели ,а твоето приятелство е наистина важно за мен сега. - предпочитам да бъда откровена ,отколкото да се самозалъглавам.
-Ами,добре тогава.Нека минем към конкурентите ми.
Загледахме се в листите ,но никои от двама ни не посегна към този,които е без снимка.
Страхувах ли се?Какво ми става?
Посегнах към листа.
-Какво ще кажеш за този?Без снимка е ,но можем да го пробваме. – усмихнах се към Джейк ,а той пое листа ,но не изглеждаше много въодушевен.
-Щом искаш ще го пробваме ,но не изглежда да излезе нещо от него щом не е дал снимка.
Вписа името му на листа с останалите и се повдигна да стане.Хванах го нежно за ръката и старателно го поведох към стълбите.Баща ми се показа и го пое към дневната.Внезапно усетих силна умора и незабелижимо се качих в стаята си.Унесох се бързо в очакване на утрешния ден.
***
-Дзъъъъъън.
Беше будилникът ми..Не бих го сбъркала с всякаква друга аларма.Бях го запомнила в съзнанието си.Погледнах към часовникът ,които показваше 05:30 сутринта.Имах време да се облека и да потегля към пързалката.
В съблекалнята все още никои не беше стъпвал освен обслужващият персонал.Това обясняваше защо плочките бяха мокри.Оставих си раницата в шкафчето,сложих си кънките и се запътих към пързалката.Всяка сутрин ,когато идвах тя беше идеално излъскана сякаш професионалист го прави.Никога не съм виждала този ,които се грижи за нея.Личи си ,че го прави с любов.
”Чака ме дълъг ден”.. Казах си аз на ум и стъпих на леда за загрявка.Бях в очакване на първият кандидат.Кой ли щеше да е той?
-Клеър, всички са тук без един. – чух гласът на баща ми.
-Да,идвам,татко.Доведи ги и им кажи да си сложат кънки. – наредих и продължих с тренировката.
На цялата пързалката стана доста шумно.Деветнадесет момчета ,които си представях доста различно излизаха на леда.Погледът ми беше прикован от седналият Джъстин на една от седалките.Поздравих го с усмивка и се обърнах към деветнадесет лица стенещи в очакване.
-Здравейте.Всички тук сте с една цел – да ми станете партньор.Като за начало искам да ви предупредя ,че всичко е много рисковано ,защото се състезавам като спортна двойка.Както знаете,спортните двойки се отличават от танцовите.Няма да споменавам разликите ,защото предполагам един фигурист би трябвало да е наясно с тях.Баща ми ще реши кои е най-подходящ за мен след като покажете свойте умения и направим нещо заедно.Някакви въпроси? – настъпи мълчание. – Тогава да започваме.Номер едно би трябвало да е Тревър Джонсън?
-Да,тук съм.
Високо момче излезе напред.Усмихна ми се широко и застана срещу мен.Погледнах към баща ми ентусиазирано ,но той направи гримаса.
-Троен аксел – заговори той от мантинелата.
Проближих се до баща ми и го погледнах странно.
-Татко,защо му даде троен.Няма да успее.
-Знам.
Така и стана.Един след друг всички кандидати падаха на леда.Чуваха се въздишките на Джъстин из цялата зала.
-Татко,защо го няма последният?- Обърнах се у запитах баща ми.Очаквах отговор ,които беше наистина важен за мен.Това ми беше единствената възможност
-Незнам.Просто не дойде.Миличка,знам ,че се надяваш партньорът ти да бъде американец ,но това виждаш ,че е невъзможно.Започвам да губя надежда.Последният кандидат няма да дойде.Ще се обадя на Серафимов от Русия ,за да прати руснак.
-Не,татко.Не мога да тренирам с руснак.Те са невнимателни и и.. груби. – говорех ,а от очите ми бликаха сълзи. – Ще се потренирам.
Излязох на пързалката.И се приготвих за аксел ,но беше неуспешен.
-Не,става ,когато нещо не е с желание нали?Чустваш ,че с теб е свършено и няма спасение.Страхуваш се да не разочароваш баща си..Или семейството си?
Говореше някой зад мен ,а аз не се обръщах.Гласът му беше като песен ,която беше най-невероятната на света.Песен ,която не исках да свършва.
-Бях прав.Нещо не е наред.
Остриета на кънки се плъзлгаха по леда.Стоях на студеният лед и не помръдвах.Замеъзвах ,но не се повдигах.Какво ми ставаше?Наистина ли се страхувам?
Топли ръце ме поеха.Видях лицето му.
-Какво ще кажеш да се попързаляме заедно?-Отново заговори.Още не виждах лицето му ,а това ме притесняваше особено. – Няма ли да ме погледнеш или да кажеш нещо?
Докоснах ръцете ,които все още ме държаха и се обърнах предпазливо.Лицето му беше съвършено,устните му извити в усмивка ,която не можеше да се сравни с никоя друга,кичур от кестенявата му коса миваше през едното му око и това сякаш го правеше още по красив.Лампите ,които осветяваха пързалката внезапно угаснаха и остана да свети една единствена над нас.
-Ти си номер двайсет..
-Така е..Хайде да се пързаляме.О,колко съм невъзпитан.Казвам се Питър Дейвис ,а ти си Клеър.
-Ъм,да. – проговорих тихо ,а той ми се усмихна с идеалната си усмивка.
Хвана нежно ръцете ми и притегли тялото си към моето.Чуваха се остриетата на кънките ни как се движат плавно по леда.Пое ме за кръста и заговори отново с ангелския си глас:
-Готова ли си за аксел?
Кимнах с глава и той плавно ме подхвърли във въздуха.Идеално изпълних елемента.Отново топлите му ръце ме поеха и изпитах чуство ,което не бях усещала преди.Дъхът му беше мек и се блъскаше в лицето ми.
-Невероятно..Как е възможно това?
Беше баща ми.Не бих сбъркала този глас.
Питър ме пусна ,а аз се доближих до мантинелата.Той ме последва.За пореден път пое ръката ми и се плъзна към баща ми.
-Ти си последният кандидат.Закъсня ,но няма никакво значение.Нает си!! Химията ви е невероятна.Дори с Джъстин не беше такава.Утре в 7 тук.Сега ви оставям.
Баща ми се усмихна и закрачи към изхода.
-Имам един въпрос.Защо не си сложи снимка в биографията? – запитах аз,изгаряща от любопитство.
-Това ще го разбереш по късно.Има време...
Отново се усмихна с ангелската си усмивка и ме притегли нежно към себе си.
Индекс 
Заглавие: *Ледена магия* 
Вто Май 19, 2009 1:07 am
