Много обичам да пиша РП-та с герои от Хари Потър или да създавам измислени случки,може би след време ще започна да пиша и по-сериозни неща :
Крачех сама с големия си куфар,забила поглед в земята.
Изведнъж забелязах майка си и баща си,които ме чакаха на входната врата.
Изпуснах куфара и се затичах към родителите си.
-Мамо,татко - прегърнах ги някак вяло и попитах - Къде е Бил?
-На работа,миличка - отговори майка й
Разстроих се на на шега.Прекрачих прага мълчаливо и седнах на един стол във всекидневната.Толкова се нацупих,съжалих,че не останах в "Хогуортс", а и сигурно нямаше да успея да види Бил,нали утре заминавам.По бузите ми се застичаха сълзи.
-Недей да плачеш,миличка - успокояваше ме майка ми - Той скоро трябва да се прибере.
Но и дума не исках да чуя.
Качих се по стълбите и влязох в стаята си.Проснах се на леглото,като се молех по-бързо да дойде утре
Но някой отвори вратата
-Махай се!Не искам да виждам никой! - промърморих и подтиснах едно ридание
-Добре!Ще дойда после - отговори познатия дрезгав глас на брат ми
-БИИИЛ! - хвърлих се на врата му - Толкова ми липсваше...
-И ти на мен,мъничка.Как прекара в "Хогуортс"
-Много добре
-Чудесно,нямам търпения да ми разкажеш!
-Жалко,че това е единствения ни ден заедно
-Защо? - очуди се брат й - Много малка ваканция?
-Не,не - засмя се тя - Ще ти разкажа после
- Деца,обяда е готов - подвикна Габриел