Fantasy keepsake

Заглавие: Fantasy keepsake Пон Май 18, 2009 9:01 am

Така реших малко да по променя темата, за да не правя излишни. Тук ще може да намерите всякакви неща, които съм писала. Може да са разкази, фикове или други глупости. За да ви улесня може да си изберете само някой от по-долните варианти. Приятно четене и дано да ви харесат.

Moon shield – Part 1, Part 2, Part 3
Bloody Blade/Кърваво острие - Глава Първа,

P.S. Ако фика ви хареса ще се постарая да пускам по 1 или 2 глави седмично.

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Пон Май 18, 2009 9:08 am

Moon shield

(Може да се преведе по няколко начина, но всеки може да види различен смисъл, за това няма да го преведа)

Внимание!!!
Част от текста съдържа елементи неподходящи за малки деца. Четете на своя отговорност!

Късно през нощта една врата се открехна бавно и безшумно. Луната вече бе започнала поредната си среднощна обиколка, когато Ел най-после се прибра в стаята си. Изглеждаше уморена и жадна за сън. Това бе напълно нормално, след
като бе прекарала последната си седмица в учене и тренировки. Крайно време беше да си почине малко. Тя затвори врата и остави раницата си, след което облече ленената си нощничка и легна в леглото.
Лунната светлина я накара да се отпусне и много скоро момичето заспа. Отвън се чуваха песните на щурците и бухането на сова, която бе излязла на лов. Кръглата като кълбо луна вече бе застанала високо в небето, а звездите блестяха тъй ярко сякаш животът на другите зависеше от това.
Стенният часовник отброи точно един часа през нощта, когато вратата се открехна отново. С безшумни стъпки някой се промъкна в стаята на Ел. Движейки се внимателно, за да не събуди момичето, тайнствената фигура застана в долния край на леглото, гледайки момичето, което спеше дълбоко. Едната й ръка бе извита изящно нагоре, близо до главата й, а другата бе точно на коремът й. Изглежда тя не подозираше ни най-малко, че някой се бе промъкнал в стаята й и я наблюдаваше.
Одеялото на Ел бавно се издигна във въздуха и с меко "туп" падна от леглото. Момичето обаче продължаваше да спи, сякаш нищо не бе в състояние да я събуди. Наистина ли бе толкова изморена, че дори не усети това? Фигурата се приближи още малко и застана в долния край на леглото като погледна спящото момиче. Един лъч лунна светлина се промъкна през прозореца над леглото и го освети. Елеонор леко помръдна. Дясната й ръка, която досега бе вдигната над главата й сега, се спусна безжизнена надолу върху, а краката й се кръстосаха, обръщайки се леко встрани. Минаха няколко секунди преди фигурата отново да се размърда. Тя леко плъзна коляното си по леглото, след което внимателно подпря ръце от двете страни на краката на момичето, внимавайки да не го събуди, и бавно се качи.
Ел не реагира по никакъв начин. Струята лунна светлина озари тайнствената фигура. Това бе момче с къса черна коса, на което лицето му остана в сянката. То бавно се приближаваше, докато накрая не спря пред лицето й. Погледна я и нежно погали бузата й.
Момичето се помръдна, но не се събуди. Бледа следа от усмивка се появи на лицето й. Момчето прокара нежно ръка по тялото й и се спря пред седемте красиви копчета, който придържаха лененото горнище на нощницата. С плавни движения и без почти никакви усилия копчетата паднаха едно след друго, все едно бяха откъснати цветчета,подухнати от свеж ветрец. Последното падна безславно, а ленената блузка се свлече встрани. Под открилото се голо тяло, момчето бавно прокара пръст от пъпа да шията на Ел, по чието лице се изписа
усмивка.
Момчето я погледна и също се подсмихна, след което се наведе и целуна вратът й, започвайки да слиза все по-надолу. То се спря на пъпчето й и най-напред нежно го целуна, след което с език започна да обикаля около него.
Момичето прехапа долната си устна и се изви в чувство на еуфория. Ръката му се плъзна надолу по бедрото й и с плавно движение смъкна лененото панталонче. След това отново прокарвайки нежно ръцете си, внимателно разтвори краката й. Тя все още не бе отворила очи, но по лицето й грееше усмивка.
Момчето свали черната си риза й я хвърли на пода, след което отново започна да обсипва тялото й с целувки. Стигайки до бюста, Елеонор обхвана с ръцете си нежно вратът му и прокара пръсти през косата му. Той я погледна и плъзгайки се нагоре целуна страстно устните й. Тя не се бореше, напротив, ръцете и силно стиснаха здравите му рамене и се плъзнаха надолу по тялото му.
Какво бе това усещане, която я караше цялата да гори, да се топи под целувките и да се чувства толкова слаба... Ръката й докосна таза му и усети нещо. Бавно прокара пръсти по края и почувства някакъв белег, белег с формата на... Не. Не можеше да е истина.
Момчето се изплъзна изпод ръцете й и отново целуна корема й. Трябваше да
погледне, тя...Тя трябваше да разбере дали това наистина бе той. Очите й бавно се отвориха и видяха полуразсъблеченото момче, което се подсмихна и я погледна право в зелените й очи. Ел се шокира до такава степен, че не можа да помръдне. Всичко в нея крещеше "Това е той!” Момчето се подсмихна и отново я дари с една страстна целувка. Езиците им се преплетоха и тя отново почувства онази изгаряща топлина. В следващия миг, когато отново отвори очи, него вече го нямаше.
Елеонор рязко се изправи и огледа стаята си. Всичко си беше както преди. Тя бе
облечена в ленената си нощничка, а бледата лунна светлина слабо
огряваше стаята й. Нямаше и следа от това, което се бе случило преди
малко. Дали бе сънувала? Не, това бе невъзможно. Беше толкова реално.
Елеонор отметна одеялото и стана от леглото.
Отново хвърли бърз поглед наоколо и не забеляза нищо различно. Приближи се до врата и я отвори. В коридора нямаше никого. Всъщност какво се случи преди малко. Явно наистина бе сънувала. Леко разочарована, тя се върна обратно и
тръгна към леглото, когато нещо се заплете в краката й. Тя погледна надолу и внимателно вдигна черна мъжка блуза.
-Значи не е било сън.-прошепна тя, поглеждайки още веднъж блузата.
В следващия миг тя се втурна към гардероба и извади от там дълга кадифено черна мантия с качулка. Облече я и с блузата в ръка излезе тихо от стаята изчезвайки незнайно накъде в тъмнината. Бледата лунна светлина единствена огряваше пътя й.

В Началото

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Чет Май 28, 2009 10:57 pm

Еее,как можа да спреш до тук тъкмо стана интересно!
Много ми харесва исорията ти...сякаш има нещо скрито в нея,нещо,което ми убягва...някаква мистерия,което се надявам по-нататък да се разкрие. :)
Продължавай да пишеш и се надявам скоро да пуснеш още! :)

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Съб Май 30, 2009 5:24 am

С бърза и уверена крачка, момичето вървеше през поляната пред общежитието. Мислите й се въртяха толкова бързо, че тя самата едва успяваше да ги подреди. Нямаше никаква логика в това, което се случи преди малко, абсолютно никаква. Дори бе почти сигурна, че просто е сънувала реален сън, както си мислеше и в началото, но тази мъжка блуза просто нямаше място в стаята й. Дали наистина... След всичко, което й причини, след толкова болка и опити да я отблъсне от себе си...Нима още я обичаше?
Кучешки лай прекъсна мислите й. Беше стигнала да имението. Луната бе все още високо, а звездите грееха ярко. Момичето прошепна няколко кратки и неразбираеми думи и лая затихна. Високата желязна порта се отвори и тя влезе.
От двора се виждаше предната част на замъка. Почти всички прозорци бяха тъмни с изключение на един единствен в северната кула. Значи все пак не спеше като останалите. Това още повече подхрани съмненията й и с няколко бързи крачки достигна дървената врата на замъка. Дали да не почука все пак от учтивост. Като се замисли малко се отказа. Всички по това време на нощта спяха и щеше да е грубо от нейна страна да ги събуди. За това само бутна вратата, която се отвори с изненадваща лекота, и влезе.
Каквото и да си говорим замъкът бе прекрасен. Също като в приказките. До колкото си спомняше преди много време е бил подарен на семейството му поради лични заслуги. Сега обаче бе празен. В него живееше единствено той и прислугата. След смъртта на семейството му това бе единственото, което все още му напомняше за тях. Може би и за това не се бе изнесъл от тук. Но сега не му беше времето за приказки.
Дължеше й обяснение, а тя не възнамеряваше да си тръгне преди да го
получи.Ориентирайки се от осветената стая, Елеонор тръгна по стълбите към северната кула. Още в началото обаче преди кракът й да стъпи на първото стъпало, зад нея се разнесе шум. Момичето се обърна инстинктивно виждайки пред себе си възрастен мъж с леко разрошена коса.
- Г-це Дарагон. Какво правите тук по това време на нощта? Господарят спи. Нали не смятате да го будите.
- Не се тревожете. Убедена съм, че е буден. Видях прозореца на библиотеката да свети.
- Не мисля - отвърна икономът. – Сигурен съм, че господина си легна.
- И все пак бих искала да се убедя лично.
- Щом настоявате. Елате, ще ви заведа до библиотеката, но пак ви повтарям, че го видях да си ляга.
Ел прие поканата и последва стареца по стълбите нагоре. През целия път той мълчеше. И въпреки че по-рано настояваше, че господарят му си спи, тя все още не вярваше. Черната риза, скрита под мантията й, не бе плод на въображението й. Именно тя я доведе ту, убеждавайки я, че не сънува. Кулата не бе особено висока, за това и стигнаха бързо до въпросната стая.
За всеки случай иконома почука на вратата, след което я отвори. Вътре бе тъмно и нямаше никого. Елеонор се стъписа. Нима всичко наистина беше илюзия, реален сън. А ризата? Тя бе истинска. Как тогава се бе озовала там? Въпрос без отговор.
Стареца погледа момичето, което все още гледаше невярващо в празната и тъмна стая.
- Казах ви. Сега, ако обичате моля да си вървите.
- Да, разбира се.
Мислите й отново препуснаха. Нямаше го. Наистина спеше и най-вероятно не бе идвал в стаята й. Това означаваше... О, не. Това все пак потвърждаваше думите му. Може би всичко това се дължеше на слабата надежда в нея, че това, което й бе казал в градината беше лъжа. Въпреки че тя не вярваше в това и почти бе сигурна в противоположното на думите му. Неусетно стигнаха врата, икономът я отвори и момичето излезе навън в нощта. Беше тихо, подухваше слаб ветрец, който сякаш я погали. След себе си чу как вратата се затвори. Тръгна бавно по пътеката към голямата желязна порта. По средата обаче сетивата й се изостриха, нещо я подтикваше да се обърне. Естествено не можа да устои на любопитството, зародило се в нея и погледна през рамо.
Това, което видя я накара да спре, да се завърти и да побегне отново към вратата на замъка. Нима бе толкова глупава. Как не бе забелязала по-рано. Внимателно открехна вратата и се огледа. Старецът го нямаше. Отново беше пусто. С бърза крачка, почти приличаща на бягане, момичето тръгна по северната стълба, която водеше до спалните помещения. Накрая се спря пред една от многото врати в северния край на замъка. Леко открехна вратата и влезе.

В Началото

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Съб Май 30, 2009 6:24 am

Bloody Blade /Кърваво острие

Глава Първа
Нови съученици

Беше рано сутрин. Часовникът показваше едва пет, а аз вече бях будна. Останах в леглото с надеждата да заспя, но с неуспех. След едночасова борба накрая се предадох и станах. Погледнах през прозореца.
Навън се стелеше мъгла. Защо ли не бях учудена. Днес се бях надявала на поне
малко слънце. Нима исках толкова много?
С бавна крачка се отправих към банята. Измих си зъбите и си взех един горещ душ. Оставих водата да се стича по мен и да изпълни тялото ми с така желаната от мен топлина. Изсуших си косата с еднa
кърпа и започнах да се обличам. Сложих си тъмните дънки и любимата ми червенa блуза. Обичах да бъда естествена. Мразех момичетата с пластовете грим, изглеждаха толкова изкуствени и превзети.
Влязох в кухнята и отворих хладилника. На бързо изпих една чаша портокалов сок и прехвърлих раницата на гърба си. Оставаха само още няколко месеца до края на учебната година, след което идваше лятото. Може би най-чаканото от мен до сега. Не само, че ще ставам на осемнадесет, а и леля ми идваше на гости. Откакто загубих родителите си тя бе единствената, която се грижеше за мен. Макар често да пътуваше и да идваше веднъж годишно за няколко седмици. За мен нямаше вече кой знае какво значение. Вече сикнах да живея сама тук, в Ипсуич, малко самотно градче, където не се случваше почти нищо интересно.
Излязох от вкъщи и се метнах на колелото. Къщата ми беше далеч от града, за това и пътувах така. Е, скоро можеше да взема книжка, но до тогава това беше превозът ми.
Все още бе рано, за това и се отправих към хълма край града, който не бе много далеч от вкъщи. Вятърът разрошваше косата и щипеше бузите ми. Сутрин като всяка друга. Пристигнах точно на време. След малко щеше изгрее слънцето. Дано да премахнеше гадната мъгла и да успея поне днес да усетя топлите му лъчи.
- Здравей, Ерика - разнесе се мек глас зад мен.
- Добро утро, Майк – отвърнах, без да се обръщам.
- Пак ли не си спала добре? – попита той и седна до мен загледан в изгрева.
Не отговорих. Просто продължих да гледам с празен поглед напред.
- Знаеш ли. Започвам да се тревожа за теб.
- Няма причина. Добре съм - опитах се да го убедя, но май по-скоро опитвах да убедя себе си.
Последните три месеца не бяха от най-добрите. Будех се през нощта, страдах от безсъние, нощите ми минаваха бавно и мъчително. Майк ме погледна и се подсмихна.
- Какво?
- Нищо. Знаеш, че винаги можеш да ми споделяш всичко. Дори съм готов да се жертвам и да будувам цяла нощ, ако ще успееш да се отпуснеш и да се по наспиш.
- Нищо ми няма – станах и тръгнах надолу по хълма. – Ако не побързаме може да закъснеем за час. Училището беше малко. Повечето тук се познаваха и нищо не можеше да остане за дълго скрито. На входа забелязах близначките Синклеър, които одумваха учениците. Така да ги ненавиждах. Това, че имаха пари не ги правеше нещо повече от нас. С тях бяха и тримата глупаци – Джордж, Били и Робърт. Бяха им нещо като бодигардове и тормозеха повечето ученици. Този път си бяха избрали за жертва малката Луис.
- Или дай парите или няма да влезеш.
- Моля ви се. Пуснете ме - почти проплака тя.
- Оставете я намира! – ядосах се аз. – Луис, не се тревожи, влизай в час. Аз ще се разправя с тези тук.
Тя ме изгледа с благодарност и бързо изтича по стълбите.
- Я, виж ти. Ерика Стронгхолд и приятелчето й Майкъл Търнър.
- Защо не се занимавате с някой от вашата категория, Каран - отвърнах злобно. – Или ще искаш да те науча най-сетне на малко обноски.
- Знаеш, че баща ми притежава половината град. Не би посмяла да ме удариш.
- Да се обзаложим ли? – стиснах юмрук и се приготвих за удар. Близначката изпищя и се скри зад Били.
- Стига, не си заслужава – каза спокойно Майк.
- Май си прав - отвърнах аз и двамата се качихме нагоре по стълбите. Бях обаче почти сигурна, че би искал да я ударя.
Чух как ме обиждаха зад гърба ми. Боже само още малко ми трябваше и щях да се обърна и наистина да ги подредя добре. Майк предусети намерението ми и се опита да ме разведри.
- Знаеш ли, че днес ще имаме нови ученици?
- Какво! По това време на годината.
- Да и за мен е малко странно. Говори се, че те сами са поискали преместване, защото са имали някакви семейни проблеми.
- Всеки има. – отвърнах вяло.
- Да. Абсолютно всеки...
Погледът му ми подсказа, че май не говореше само за конкретния случай. Въпреки, че бе най-добрия ми и единствен приятел, не винаги можех да го разбера. В началото всичко беше лесно. Смееше се и непрестанно бе с мен. От четиринадесетия си рожден ден насам обаче нещо се случи с него и внезапно цялата му жизнерадостност се бе изпарила. Стана затворен и потаен. Никого вече не го видях като онзи малък Майк, който постоянно дърпаше плитките ми и си играеше с мен, въпреки забраната на родителите му. Сега бе един от онези мигове, в които просто усещах, че трябва да го оставя сам.
- Ще се видим после, Майк – подсмихнах се аз и се отправих към кабинета по английски.
- Да, добре.
Часът бе пълна скука. Нямаше нищо интересно. Всичко, за което говореше господин Банър го бях научила през лятото. Всъщност повечето ми часове минаваха така. Може би бях наследила страхотната памет от родителите си. За изненада на повечето учители, а и не само, се справях със завидна лекота в ученето и спортовете. В началото всички искаха да са с мен, но в последствие се отказваха или може би по някакъв начин изпитваха страх от мен. Някои си мислеха, че могат да ме използват, но намеренията им се
оказаха твърде лесни за разгадаване, за това и не стигаха далеч. Много скоро станах аутсайдер. Но да си призная така ми беше по-добре. Престорени усмивки, фалшиви приятели... Не благодаря. Имах си Майк, който ми беше напълно достатъчен.
По математика решавахме интегрални уравнения, които бяха доста лесни, но повечето естествено се затрудняваха. Наложи се госпожа Джеферсън да обяснява наново.

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Съб Май 30, 2009 6:31 am

Тъкмо си драсках някакви безсмислици в тетрадката, когато на вратата се почука. В стаята влязоха двете
най-красиви момчета, които някога бях виждала през живота си. Единия бе руси със светлосини очи, а другият беше с тъмна кестенява коса, небрежно разрошена, а пъстрите му очи бяха невероятно красиви.
Загледах новодошлите с не скрит интерес, но и не бях единствена. Всички момичета започнаха да ахкат и да си шушукат, а момчетата да се цупят и мърморят.
- Извиняваме се за закъснението, но объркахме кабинетите. Това е часът по математика, нали? - попита русокосия.
- Д-да. Намерете си места и слушайте урока-отвърна притеснена госпожа Джеферсън.
Двамата си харесаха чина пред мен и седнаха. Момчето с пъстрите очи бе
точно пред мен, а другия до него. След петнайсетминутно обяснение ни даде задачи за решаване. Първият успял да ги реши получаваше отлична оценка. Естествено всички се заехме да решаваме. Тъкмо приключвах последната задача, когато видях вдигната пред себе си ръка. Беше момчето с тъмните коси. Не можеше да е решил всичко, при това толкова бързо. Госпожата отиде при него и погледна в тетрадката му, след което се подсмихна.
- Отлично. Много добре. Получавате отлична оценка.
- Госпожо и аз съм готова – реших да се обадя. Все още не можеща да повярвам на видяното.
- Съжалявам, Ерика, но те изпревариха. Господин Фелтън вече реши задачите. Може би следващия път.
Звънецът би и аз се запътих ядосана към вратата. Никога до сега не се бе намерил някой, който да ме победи в нещо. Никой! Но и не мислех да се предавам лесно.
На обяд видях Майк, който също като мен стоеше раздразнен на една пейка пред училище.
- Хей, Майк. Какво има? Да не би да се е случило нещо лошо? – попитах притеснена. Гневът ми просто леднееше пред неговия.
- Зависи какво подразбираш под лошо. Видя ли вече новите?
Кимнах утвърдително, а той се намръщи още повече. Да не би да ревнуваше от тях? Стори ми се странно, защото никога не бих свързала понятието ревност с Майк.
- Какво има? – попитах го малко по-настоятелно.
-За малко да се сбием в часа по физика. Така ме ядосаха, особено онзи тъмнокосия. Не знам как ще ги изтърпя. Все едно да оставиш котка и куче в една стая.
Изведнъж погледът му стана загрижен и се обърна към мен.
- Бъди внимателна с тези. Не ми харесват.Никак даже.
- Не се тревожи. На мен също не ми допадат особенно.
Той ме изгледа учуден. Може би очакваше да съм като повечето момичета и да гледам в захлас новите. Нима вече не бе разбрал, че съм различна?
До края на деня имах още три часа с тях. Учудващо за мен и в трита бях победена. Господинчото си просеше бой. Как може да е по-добър от мен във всичко! Това започваше да ми лази по нервите. Ако скоро не се махнех от тук щях да откача. Имах чувството, че сънувам ужасен кошмар, от който няма да мога да се събудя. Все пак накрая свършихме и с Майк се отправихме към къщи и двамата видимо доволни от края на часовете.

В Началото

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Съб Май 30, 2009 5:19 pm

Момчето бе легнало в леглото си и привидно спеше. Ел се приближи и го погледна по от близо. От него можеше да се очаква всичко, за това и нищо чудно сега да се преструваше. Тя се загледа в гърдите му, които бавно и спокойно се повдигаха и сваляха в равномерен ритъм. Явно наистина спеше. Елеонор се приближи и прокара пръст от вътрешната част на ръката му. Кожата му настръхна, но друга реакция нямаше. Това означаваше, че не спи дълбоко и чувстваше всичко.
Протегна ръката си и погали бузата му, след което се заигра и с буйната му черна коса. Как й се искаше... Не, не биваше. Изкушението беше голямо, но все пак... Извади изпод мантията си черната блуза и я остави на леглото му. Отново се приближи и го погледна. Изглеждаше дълбоко заспал, макар и да знаеше, че не бе така. Отново в нея се надигна това желание. Какво, пък. Нали спеше. Едва ли щеше да усети...нещо.
Тя бавно се наведе към него. Мирисът на мократа му коса, тялото му всичко това я привличаше неописуемо много. Прокара бавно ръка по гърдите и корема му. Докосна вратът му, наведе се още малко и устните им се сляха. По цялото й тяло премина гореща вълна. Една кратка целувка за сбогом и си тръгва или поне така си мислеше.
Една ръка обхвана кръста й, а друга врата. Усещайки това, момичето се опита да се отскубне, но хватката бе силна. Момчето я придърпа още малко до тялото си и на свой ред я целуна. Първоначално Ел се опита да се измъкне, но много бързо се отказа от това си намерение. Езиците им се преплетоха. Елеонор премаля. Чувстваше се едновременно объркана, но и щастлива. Цялото й тяло гореше и го усещаше толкова истински тук, до нея. Къде бе сега омразата му? Нима вече я нямаше.
С ловко движение тя вече бе в леглото му, а той бе над нея. Продължаваше да я обсипва с целувки, нежни, каращи я да се разтопи. Тя обви ръце около врата му.
- Тристан - промълви момичето.
Момчето я погледна. Очите му й влияеха дори повече, отколкото това, което правеше в момента. Тъмносините му нежни и дълбоки като бездънно море очи я гледаха с любопитство и не скрито желание.
- Какво правеше в стаята ми?
- Исках да те видя. Много си сладка, когато спиш – отвърна той с кадифено мек глас.
- Нали ме мразеше. За какво е всичко това?
- Нима не виждаш? Просто не устоях на изкушението, както и ти сега. А и вече достатъчно те нараних. Не искам да те лъжа повече – той направи кратка пауза, след което се наведе и прошепна на ухото й - Обичам те.
Думите му я изненадаха. Винаги го бе знаела, но все пак не бе очаквала да каже точно това сега. Нежния му поглед продължаваше да я разтапя. Очите му бяха искрени.
- Няма ли да попиташ за какво бе всичко това?
Тя поклати отрицателно глава.
- Не ме интересува. Но искам да знам друго – Тристан продължаваше да я гледа, но лицето му бе трудно за разгадаване. – Как успя да изчезнеш толкова бързо от стаята ми?
- Много лесно – подсмихна се той. – Просто не усети как докоснах една точка от тялото ти и ти заспа. Останалото бе лесно.
- А ризата?
- Какво за нея?
- Предполагам си имал достатъчно време да си я вземеш, но не си.
Момчето се усмихна, а в очите му заиграха пламъчета. Ясно беше, че я е оставил нарочно.
- Искал си да дойда, нали? За това бе всичко. Защо просто не дойде при мен да ми кажеш истината?
- Нима би ме изслушала. След това, което ти причиних – Тристан я погледна в очите. - Нима би ме целунала и успокоила, че всичко е наред, че ми прощаваш. Нима би реагирала... така.
Той се наведе и целуна врата й, след което продължи надолу. Разкопча три копчета от горнището й с лекота и продължи да я целува. Ел изтръпна. По тялото й се разля гореща топлина. Вече дори не можеше да мисли. Цялото й същество гореше. Винаги го бе обичала. Чувствата й никога не се бяха променили към него, никога. Това, което се случваше сега, все едно бе някакъв сън. Тя затвори очи надявайки се, ако е така, да не се събуди скоро.
Тристан я погледна и спря. Желаеше я. От много време я наблюдаваше и все повече се убеждаваше, че само един човек бе важен за него. Съжаляваше за стореното. Отблъснал я бе, за да не пострада, за да не стане мишена на брат му. Ако нещо й се случеше по негова вина, никога не би си го простил. Но да странеше от нея се оказа доста по-трудно, отколкото си мислеше. Погледът й го изгаряше от вътре, ароматът й събуждаше в него такива чувства, че му бе трудно да се контролира.
Момчето положи глава на гърдите й, прегръщайки я същевременно през кръста. Елеонор отвори очи и го погледна. Не сънуваше, той наистина бе тук. Сърцето й биеше учестено. Прокара ръце през косата му и също го прегърна. Двамата стояха така известно време без никой да продума. Луната грееше ярко в небето.
- Тристан...
- Какво?
- Нали каза, че не искаш да ме лъжеш повече. За какво беше всичко това?
- Казах ти вече. Не мога да остана безразличен в твое присъствие. Не разбираш ли, че ме побъркваш? Лицето ти, устните, очите, парфюма ти... Всичко това, в комбинация с чувствата ми е просто самоубийство.
- Нямам в предвид това.
- А какво имаше в предвид?
- Защо изведнъж ме намрази така? Къде сбърках?
Момчето стана и седна на ръба на леглото с гръб към нея. Чудеше се дали да каже истината. Усети как Ел седна и го гледа в очакване.
- Не мога да ти кажа – промълви едва през шепот той.
- Но нали...
- Просто не мога. Ако узнаеш тайната, която крия в себе си... Не би ми простила, аз самия не бих си простил.
- Моля те... Аз... Искам да знам, колкото и ужасно да е всичко. Неизвестността ме побърква. Моля те.
-Не мога.
-Тогава не виждам какво правя тук. И защо изобщо си правя труда.
Момичето скочи от леглото с учудваща бързина и се стрелна към вратата. Точно преди да докосне дръжката, Тристан я хвана за ръката, в опит да я спре.
- Недей. Не си тръгвай.
- Ще ми кажеш ли всичко?
Той се наведе, хвана лицето й в ръцете си и я целуна. По очите й избиха сълзи. Момичето се отскубна, отвори вратата със замах и изтича в коридора, оставяйки Тристан пред бвано затварящата се врата.
В Началото

Заглавие: Re: Fantasy keepsake Съб Май 30, 2009 6:54 pm

Страшно много ми харесва "Moon shield" и много искам да го продължиш.