Талъсъм и Караконджул

Караконджул
Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология.
Караконджулът наподобява космат човек с голяма глава, рога и опашка, с едно око и един крак. Той е половин човек - половин кон. Приема облика на голо човече, на куче, теле, яре. Живее само през "мръсните дни" - от Бъдни вечер до Йордановден. Заради него януари се нарича "караконджов" месец.
Живее в пещери, реки, запустели воденици и където расте бръшлян. Той примамва пътници и ги възсяда. Хвърля ги от високи скали и дървета в дълбоки вирове или ги разкъсва между воденичните колела. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Талъсъм
Таласъм — зъл и невидим дух, обитател на мостове, чешми, и сгради, най-често изоставени в образ на куче и котка. Характерен е за българския фолклор. В Родопите е познат под наименованието дракуз.
Той се ражда, когато зазидат човек при строеж - мома, невеста, момък, младоженци, или от закопано имане.Ако е жена, пее, плаче или преде.Ако е мъж, свири на кавал или гайда.
През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.
Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обземат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

Мислех, че викат караконджули на хората, които ходят на сън. Явно съм грешала. А за таласъмите - таласъм ли не беше, дух ли не беше...с две думи - бабини деветини.

Мерси, че ми разясни...